ⓘ Педро II Арагонски e 8-и крал на Арагон, граф на Барселона като Педро I, а също така и сеньор на Монпелие –. ..

                                     

ⓘ Педро II Арагонски

Педро II Арагонски e 8-и крал на Арагон, граф на Барселона като Педро I, а също така и сеньор на Монпелие –.

                                     

1. Крал на Арагон

Коронясан е през 1196 след смъртта на баща си и заварва държавата в затруднено положение. Новоприсъединените територии от Франция се бунтуват непрекъснато и установяването на кралската власт е почти невъзможно. Главна причина за това е липсата на финансови средства и все по-голямата задлъжнялост на кралската хазна.

През 1204 е коронясан в Рим за крал на Арагон от папа Инокентий III и става васал на Ватикана, дължащ ежегоден данък. Така Педро II става първият арагонски крал, коронясан лично от папата.

                                     

1.1. Крал на Арагон Брак с Мария дьо Монпелие

Педро през 1204 година се жени за Мария дьо Монпелие, дъщеря на сеньор Монпелие, Гийом VIII, и византийската принцеса Евдокия Комнина.

От този брак се раждат:

  • Хайме I Арагонски роден 1208 – 9-и крал на Арагон
  • Санча родена 1205.

Кралят обаче се отнася лошо със съпругата си, и тя заминава в Рим, за да се оплаче от него на папата. През 1213 тя умира неочаквано в Рим само на 33 години, а слуховете са, че Педро II е пратил отровители, за да я убият.

                                     

1.2. Крал на Арагон Педро II и катарите

През 1209 папа Инокентий III обявява Албигойския кръстоносен поход срещу катарите в Лангедок Южна Франция и техните покровители, в случая граф Реймон IV Тулузки – зет на Педро II. Кралят има и други интереси в Южна Франция и много васали. Затова първоначално спазва неутралитет по отношение на кръстоносците. През 1211 даже приема водача на кръстоносния поход Симон дьо Монфор и обещава да ожени сина си Хайме I за дъщерята на Монфор. Престолонаследникът на Арагон даже е изпратен като заложник при Монфор.

                                     

1.3. Крал на Арагон Участие в битката при Лас-Навас-де-Толоса

През 1212 година папа Инокентий III обявява на Пиренейския полуостров кръстоносен поход против маврите – в случая династията на Държавата на Алмохадите, владеещи много земи на полуострова. Походът е оглавен от кастилския крал Алфонсо VIII, като го поддържат кралете Педро Арагонски, кралета на Леон и Португалия, Санчо VII, крал на Навара, също рицарски ордени и многочислени рицари както от Испания, така и от Южна Франция.

Кулминацията на военните действия е битката при Лас Навас де Толоса състояла се на 16 юли 1212. Педро II, довежда 3000 рицари и отряд арбалетчици, командва левия фланг на кръстоносците. В резултат на битката халифът на Ал-Мохадите Якуб ан-Насир уплашен бяга в Мароко. Обединените християнски сили разгромяват маврите, а моментът се смята за повратен в Реконкистата.

                                     

1.4. Крал на Арагон В защита на Тулуза и Лангедок

След участието си в битката при Лас Навас де Толоса срещу маврите през 1212, Педро II е помолен от гражданите на Тулуза да стане техен защитник и той се съгласява. В началото на 1213 Педро се явява на църковния събор в Лавор, за да се застъпи за лангедокските аристократи, но усилията му са безуспешни. Така Педро II e принуден да тръгне с армията си в защита на катарите.

На 13 септември 1213 при обсадата на замъка Мюре, близо до Тулуза, кралят загива в сражение, а кръстносците на Симон де Монфор печелят битката.